Операция „Мълния“ (Thunderball) е британско-американски шпионски приключенски екшън трилър филм от 1965 г., режисиран от Терънс Йънг по сценарий на Ричард Майбаум, Джон Хопкинс и Джак Уитингам. Премиерата на филма в САЩ е на 22 декември 1965 г.
След огромния успех на „Голдфингър“ (1964), продуцентите на Бонд решават да вдигнат залога – повече мащаб, повече екзотика и повече екшън. „Операция „Мълния““ е първият филм от поредицата, заснет частично в Панавижън формат, с акцент върху подводните сцени и разкошната обстановка на Бахамите. Историята е адаптация на романа на Иън Флеминг, който по-късно ще стане източник на юридически спорове и вдъхновение за неофициалния филм „Никога не казвай никога“ (1983).
Организацията SPECTRE отвлича два ядрени бойни самолета на НАТО и заплашва света с ядрено унищожение, ако не бъде платен откуп от 100 милиона долара в диаманти. Джеймс Бонд е изпратен на Бахамите, където под прикритие се изправя срещу злодея Емил Ларго — номер 2 в организацията. С помощта на Домино Дювал, любовница на Ларго, Бонд трябва да открие скритите бойни глави, преди да е твърде късно.
Шон Конъри (Джеймс Бонд) – в пика на своята ера. Тук той съчетава елегантност, самоирония и опасен чар. Клодин Оже (Домино) – една от най-класическите Бонд-девици – нежна, тайнствена и решителна. Адолфо Чели (Ларго) – с едно око и студен поглед, е идеалното въплъщение на хладния злодей от 60-те. Лучана Палуци (Фиона Волп) – фатална, саркастична и смъртоносна; една от първите жени-злодеи в поредицата.
Режисьорът Терънс Янг и операторът Рикардо Палотини създават визуален пир: Подводните сцени са новаторски за времето си – истински снимани, с десетки гмуркачи и сложна хореография. Екзотичните пейзажи на Бахамите и ярките цветове превръщат филма в визуален спектакъл. Финалната подводна битка остава една от най-запомнящите се в киноисторията на 60-те.
Джон Бари създава епичен и драматичен саундтрак, а песента „Thunderball“ на Том Джоунс се превръща в химн на класическата ера. Легендата гласи, че Джоунс е припаднал в студиото, докато е изпявал финалната нота.
„Операция „Мълния““ поставя златния стандарт за шпионския жанр на 60-те. Филмът вдъхновява бъдещите мисии, включително „Шпионинът, който ме обичаше“ и „Никога не казвай никога„. Влиянието му се усеща дори в „Мисията невъзможна“ и „Kingsman„.
